ДАТА НА ПУБЛИКУВАНЕ НА ОРИГИНАЛНИЯТ ВАЛИДЕН СТАНДАРТ : 29.01.1999
ПРОИЗХОД : Аржентина
ИЗПОЛЗУВАНЕ : Куче за лов на едър дивеч
КЛАСИФИКАЦИЯ FCI : Група 2 , Секция 2.1
КРАТКА ИСТОРИЯ :
Тази порода има своето начало от провинция Кордоба, в централния регион на Република Аржентина. Неин създател е Д-р Антонио Норес Мартинез, прочут доктор и член на традиционна местна фамилия. През 1928г., неговата страст са кучетата, което може би е фамилно наследство. Той поставя базата и стандарта за нова порода, която той наименува Дого Аржентино. Неговата работа е базирана на “кросбрийдинг” на няколко чисти породи със “старото бойно куче от Кордоба”, куче, което е било твърде силно и енергично, но без психична и генетична стабилност. Тази местна порода е била продукт на “кросбрийдинг” между Мастифи, Булдоци и Бул Териери и е била широко известна като куче за борба, където кучешките борби са били твърде популярно занимание обхващащо всички социални класи. След щателно изучаване на характера и селекция от различни генерации Д-р Мартинез завършва нейното (на породата) предназначение получавайки първото “семейство”. В началото тази порода е била смятана за бойна, но Д-р Мартинез е харесвал да ловува с кучета и веднъж взема тях на един от ловните си излети, където новата порода демонстрира своите умения по такъв начин, че става ключова фигура във всички негови пътувания. Така то става едно бързо и отлично куче за “лов на едър дивеч”.
С времето тази адаптираща способност направи това куче твърде многостранно що се отнася до функциите му, то доказва, че е благороден и лоялен другар и непреодолим защитник на тези, които обича. Неговата сила, издръжливост, остро обоняние и храброст доказват, че това е най-доброто куче из между тези, които са използвани за лов на глигани, пуми и други хищници, които могат да бъдат намерени в обширните и разнородни области на Аржентина. Неговата хармония, баланс и неговите атлетични мускули са идеална характеристика за трайни и дълги пътувания във всякакво времево условие и накрая за влизане в ожесточена схватка с преследвания дивеч.
На 21 Май 1964г. породата бе призната от Аржентинската Федерация по Кинология чрез Селско Общество, като е открита “родословна книга” и е започнато регистрирането на кучетата.
Това беше докато на 31 Юли 1973г. породата е призната от Международната Федерация по Кинология (FCI) като първата и едниствена Аржентинска порода, благодарение на голямата страст, работа и усилие на Д-р Антонио Норес Мартинез, неговия брат и наследниците му.
ОБЩ ИЗГЛЕД: Молосоиден, нормален тип, месоморфен и macrothalic, включително желателни пропорции без гигантски размери. Неговият вид е хармоничен и енергичен в следствие на негови мощни мускули, които изпъкват под съвместимата и еластична кожа прилепваща по тялото през не твърде отпусната кожна подтъкан. При разходка спокойна, но твърда показва неговата интелигентност и бърза отзивчивост и разкрива посредвтом движение неговото постоянно щастливо естествено разположение. Добродушен и нежен по природа, поразяващата белота и неговите физически добродетели го превръщат в истински атлет.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ: Като месоморфно животно, никакви части, стоящи вън от тялото, което е хармонично и уравновесено. Месопоиден череп, неговата муцуна трябва да е дълга клкото неговия череп.Височината на холката трябва да е равна на височината на задницата. Дълбочината на гръдния кош трябва да е равна на 50% от височината на холката. Дължината на тялото превишава височината на холката с 10%.
ПОВЕДЕНИЕ И ТЕМПЕРАМЕНТ: Това е весел, открит, кротък, приятелски и не като твърдо оръжие, винаги осъзнаващ своята сила. Никога не трябва да е агресивен, черта, която трябва да бъде строго съблюдавана. Неговата доминантност го прави непрекъснато конкуриращ се за територия с екземпляри от същия пол, по-наблюдавано поведение при мъжките. Като ловец е умен, мълчалив, решителен и храбър.
ГЛАВА: Месопоиден тип, изглежда здрава и мощна, без рязки ъгли и рязко остечена. Профилът показва горната линия, която е вдлъбнато-изпъкнала. Изпъкнал е черепът при издатината на неговите дъвкателни мускули и неговият тил и незначително вдлъбнат в горната част на муцуната. Главата се съединява с вратът с очертаваща се силна мускулна арка.
ЧЕРЕПЕН РЕГИОН:
Череп: Сбит, изпъкнал от предната страна назад в напречно направление. Неговите зигоматични арки са разделечени на черепа и формират голяма празнина, която позволява голямото разрастване на слепоочният мускул. Неговият тилен кокал не е твърде издаден в следствие на силните мускули на тила. Централната вдлъбнатина на черепа е едва забележима.
Стоп: Незначително дефиниран, като преход от изпъкналия черепна област към незначително вдлъбнатата част на муцуната. Отстрани изглежда специфичен профил в следствие на издадеността на надочните ръбове.
ЛИЦЕВ РЕГИОН:
Нос: Обилни ноздри, черно пигментиран. Незначително издигнат отпред, в края с вдлъбнат профил на муцуната.
Муцуна: Здрава, малко по-дълга отколкото дълбока, добре развита в ширина, със страни не много приближени. Горната линия е слабо вдлъбната – изключителна черта на Дого Аржентиното.
Устни: Умерено плътни, къси и стегнати. Със свободни ръбове, за предпочитане с черна пигментация.
Челюст/зъби: Челюстите са силни и добре пригодени, без горна или долна захапка. Челюстите трябва да са слабо и еднородно подредени. Те осигуряват максимум свободен капацитет. Зъбите са големи, развити, здраво оформени в линия, изглеждащи чисти без кариеси. Цялостното разположение на зъбите е препоръчително, осъществява определено предимство на еднородните зъбни арки. Клещовидна захапка, въпреки, че ножицовидната захапка е общоприета.
Страни: Големи и относително плоски, свободни от гънки, издатини или изсечени, покрити от здрава кожа.
Очи: Тъмни или с лешников цвят, защитени от клепачи, за предпочитане с черен цвят, но все пак липсата на пигментация не е смятана за дефект, бадемовидна форма, средно поставени, разстоянието между тях трябва да е широко. Като цяло изражението би-трябвало да е за бдително и жизнено куче, но същевременно извънредно твърдо особено за мъжките.
Уши: Високо и странично поставени, добре разделечени в следвтие на ширината на черепа. Функционално те трябва да са копирани и и изправени в триъгълна форма и с дължина, която не превишава 50% от предния ръб на ушната мида в естественото и състояние. Без да са копирани те са със средна дължина, широки, плътни, плоски и закръглени на върха. Ушите са закрити с равен косъм, който е доста по-къс, отколкото върху останалата част от тялото, може да са с малки петна без да бъде наказвано. В естествената позиция те увисват покриващи задната част на бузата. Когато кучето е бдително те могат да бъдат наполовина изправени.
ВРАТ: Със средна дължина, силен и изправен, добре замускулен, със слабо изпъкнала горна линия. С форма на пресечен конус, съединявайки главата към мускулната арка, която скрива всички кокалести издатини в тази част и годен гръден кош с голяма основа. Той е покрит с плътна и еластична кожа, която свободно се плъзга над подкожната тъкан, която е леко хлабава от колкото на останалата част от тялото. Има не-висящи равни гънки на височината на шията, основна характерна черта за функцията на животното. Кожата в тази част е незначително по-дълга от останалата част от тялото.
ТЯЛО: Дължината на тялото (от точката на рамото до точката на задницата) превишава височината в холката с 10%
Горна линия: Ниво; холката и костите на краката на задницата са с една и съща височина, образуващи най-високите точки.
Холка: Широка и висока
Гръб: Широк и здрав, с напълно развити мускули, образуващи слаб наклон към слабините.
Слабини: Силни и скрити чрез оформените, натрупани мускули, които формират среден улей покрай гръбнака. Незначително по-къси отколкото гръбната област, възходящи много слабо на върха на задницата. Развитието на мускулите в частите на горната линия кара кучетата да показват леко отслабен профил, без наличие действително на такова, което е подчертано при възрастните в следствие на напълно развит гръб и гръбначни мускули.
Задница: Със средна дължина, голяма и замускулена. Нейната ширина е равна или малко по-малка от тази на гръдния кош, ъгъла при хоризонталният е около 30 градуса, така горната линия пада в слабо изпъкнал наклон близо до мястото на съединение на опашката.
Гърди: Широки и дълбоки. Края на гръдната кост е на ниво с края на раменната става (лопатко-раменна става) и линията на гръдната кост на гръдния кош е на ниво с лакътната линия. Големият гръден кош осигурява максимален дихателен капацитет с дълги и умерено извити ребра, които свързват гръдната кост на височината на лакътната линия.
Коерм: Леко свит нагоре извън долната линия на гръдния кош, но не и приличащ на хрътка. Силен и добро мускулно опъване също както в хълбуците и слабините.
ОПАШКА: Поставена средно високо с 45 градуса ъгъл към горната линия. Сабеоформена, плътна и дълга, Достига до колянната става на задния крак, но не по-надолу. В покой е увиснала надолу естествено, когато кучето е в действие е леко надигната над горната линия и постоянно движена настрани. Когато кучето тича в тръст поддържа нивото на горната линия или леко по-нагоре.
ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ: В повечето случаи те формират силен и твърд строеж на кости и мускули, съръзмерни на размера на животното. Предните крайници са прави и вертикални, гледани отпред или в профил.
Ръмене: Високи и съръзмерни. Твърде силни, с големи мускулни очертания без преувеличаване. Полегати на 45 градуса от хоризонталата.
Горна част: Със средна дължина съръзмерена цялата. Силна и много замускулена с 45градуса ъгъл към хоризонтала.
Лакъти: Яки, покрити с по-плътна и по-еластична кожа, без гънки или бръчки. Естествено разположени на гръдната стена, от която те изглеждат част.
Крайници: Толкова дълги, колкото горната част на крайника, перпендикулярни на хоризонталната горна линия, прави със силни кости и мускули.
Глезенна става: Широка и в линия с крайника, без костеливи издадености или кожни гънки.
Глезен:Леко плосък, добре окостен, полегат на 70 до 75 градуса спрямо хоризонталната плоскост.
Лапа: Закръглена, с къси, яки, много стегнати пръсти. Месеста, твърди възглавнички, покрити с черна и грапава на допир кожа.
ЗАДНИ КРАЙНИЦИ: Със средна ъгловатост. Като цяло те са здрави, силни и успоредни, създаващи впечатление за страхотна сила, която тяхна функция изисква. Те осигуряват характерното движение и определят характерната кучешка походка.
Горно бедро: Дължина съръзмерна на цялото бедро. Силно и с напълно оформени и видими мускули. Коксо-бедрения ъгъл е на 100градуса.
Колянна става: Поставена е на същата ос като крайника. Бедрено пищялния ъгъл е на 110градуса.
Долно бедро: Малко по-къс от горното бедро, силен и със сходно оформени мускули.
Колянна става/коляно: Глезенната част е къса, силна и корава, осигуряваща мощно движение на задния крайник.Яка колянна става с видим calcaneus (край на ставата). Ъгъла при коляното се затваря на 140градуса. Силно коляно, почти цилиндрично и на 90градуса ъгъл към хоризонталата.
Ако съществува пети пръст трябва да бъде отстранен.
Задна лапа: Сходна с предната лапа, все пак малко по-малка и по-широка, но със същите характеристики.
ПОХОДКА/ДВИЖЕНИЕ: Подвижен и твърд, със забеежимо изменение, когато проявява интерес към нещо, променяща се към изправена стойка и съответсващи бързи рефлекси, характерни за тази порода. Спокойна походка, изопнат тръст, с добро предно спиране и мощно гръбно движение. В галоп кучето показва цялата си енергия, демонстрирайки моща си изцяло. Четирите крайника са с успоредни следи.
Равана не е приет и се смята за сериозна грешка.
КОЖА: Еднородна, слабо плътна, но равна и еластична. Прилепнала към тялото чрез полуотпусната подкожна тъкан, която осигурява свободно движение без формиране на съответни гънки, освен вратната област, където подкожната тъкан е по-отпусната. С малко пигментация, като е възможно тя да се увеличава с годините. Прекомерната пигментация на кожата не е приемлива. Предпочитание трябва да се дава на кучетата с черна пигментация на ръбът на лабиалните и клепачните лигавици.
КОЗИНА: Еднаква, къса, едноцветна и гладка на докосване, със средна дължина от 1,5 до 2см. Променлива е гъстотата и дебелината съгласно различните климати. В тропически климати козината е рядка и тънка. В студен климат е по-плътна и по-гъста и може да има подкосъмен мъх.
ОЦВЕТЯВАНЕ: Цялостно бяло, единствено едно черно или тъмно оцветено петно около окото може да бъде допускано, при условие, че то не покрива повече от 10% от главата. Между две кучета с еднаква структура, съдията винаги ще избере по-бялото.
СОРТИРАНЕ:
Височина при холката: Мъжки – 62 до 68см; Женски – 60 до 65см.
ГРЕШКИ:
Всяко отстъпление от предшествуващите точки трябва да се смята за грешка и важността с която грешката трябва да бъде разглеждана в точен размер на неговата степен.
СЕРИОЗНИ ГРЕШКИ:
“Слаби кости и мускулатура (слабост)”
“Нос със слаба пигментация”
“Увиснали устни”
“Малки, слаби или корозирали зъби. Непълна зъбна картина”
“Очи прекалено светли, ентропия, ектропия”
“Бъчвообразни, плоски гърди”
“Плоски ребра”
“Прекалена ъгловатост на задната част”
“Коляно твърде дълго”
“Нехарактерно движение”
“Прекомерна кожна пигментация в младите кучета”
“Поява на малки области с цветни косми”
“Нестабилен темперамент”
ДИСКВАЛИФИКАЦИОННИ ГРЕШКИ:
“Агресивност”
“Нос без пигментация”
“Прогнатизъм и еногнатизъм”
“Светлосини очи, очи с различен цвят”
“Глухота”
“Дълга козина”
“Петна върху козината на тялото, повече от едно петно на главата”
“Височина под 60 или над 68см”
Всяко куче очевидно показващо физически или поведенчески аномалии ще бъде дисквалифицирано.
Мъжките кучета трябва да имат два очевидни, нормални тестиси, напълно слезли в скротума.
Стандартът е преведен от Филип Димитров.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
